Любезно предоставлено автором.

Тази книга следва пътя на павликянството, белязало с ярка идентичност пространството от Мала Азия през Балканите до Сицилия от VІІ до ХVІІ век.

За първи път фрагментите от различни извори са синхронизирани в цялостен разказ. Павликяните се раждат като пазители на свещената апостолска мисия - да проповядват евангелско слово, незамърсено от човешко тълкуване и изображения (икони и кръстове). Те са “двойнородени” (“дигениси”) и “хора на два народа”, векове наред обитаващи и защитаващи граници на империи, религии и етноси. Те са различни, а често и противоположни в религиозната си практика от манихеи, богомили и други еретици. През ХVІІ век павликянството изчезва, но остават павликяните. Техните наследници и до ден днешен съхраняват павликянския говор, “яката вяра” и специфични традиции.